Friday, 11 December 2015

На върха/On the summit

На върха

Всички те бяха отбор алпинисти.
От строга комисия бяха подбрани
Те бяха отбор алтруисти,
Върха да превземат призвани.

Преди да потеглят пиха наздравица.
Имаше още прегръдки и речи.
И всеки нарами тежката раница,
Че нямаше шерпи - водачи.

При първия зъбер отпаднаха три
Нагоре отпаднаха още и други.
Достигнаха последния лагер малцина,
А за финалния преход нямаха сили

Но един от тях стисна зъби
И до края да стигне успя.
Там гордо своя вимпел заби
и своята песен запя.

Да си на върха беше страхотно.
Там можеш да пипнеш с ръка небосклона
Но на върха е много самотно
Че останаха другите нейде по склона.

On the summit

They were all team climbers.
Chosen by a strict committee,
they were all team climbers,
called up to conquer the summit.

Before setting out, they drank their health.
There were even embraces and speeches
and they all shouldered heavy rucksacks
without sherpas or guides.

On the first crag three dropped out;
further up, others dropped out too.
Only a few reached the last camp,
but they didn’t have strength for the final climb

One, though, gritted his teeth
and succeeded in reaching the top.
There he proudly drove in his pennant
and sang his song.

To be at the summit was great.
There you can touch the sky with your hands
but the summit is very lonely
when the others remain on the slopes.

This week's post brings together one of Marina's paintings with another poem written by her grandfather, the poet Васил Панайотов Гандев.

Image: Marina Shiderova; translation: Tom Phillips

No comments:

Post a Comment