На върха
Всички те
бяха отбор алпинисти.
От строга
комисия бяха подбрани
Те бяха
отбор алтруисти,
Върха да
превземат призвани.
Преди да
потеглят пиха наздравица.
Имаше още
прегръдки и речи.
И всеки
нарами тежката раница,
Че нямаше
шерпи - водачи.
Нагоре отпаднаха
още и други.
Достигнаха
последния лагер малцина,
А за
финалния преход нямаха сили
Но един от
тях стисна зъби
И до края да
стигне успя.
Там гордо
своя вимпел заби
и своята
песен запя.
Да си на
върха беше страхотно.
Там можеш да
пипнеш с ръка небосклона
Но на върха
е много самотно
Че останаха
другите нейде по склона.
On the summit
They were all team
climbers.
Chosen by a strict
committee,
they were all team
climbers,
called up to conquer
the summit.
Before setting out,
they drank their health.
There were even
embraces and speeches
and they all
shouldered heavy rucksacks
without sherpas or
guides.
On the first crag
three dropped out;
further up, others dropped
out too.
Only a few reached
the last camp,
but they didn’t have
strength for the final climb
One, though, gritted
his teeth
and succeeded in
reaching the top.
There he proudly drove
in his pennant
and sang his song.
To be at the summit
was great.
There you can touch
the sky with your hands
but the summit is
very lonely
when the others
remain on the slopes.
This week's post brings together one of Marina's paintings with another poem written by her grandfather, the poet Васил Панайотов Гандев.
