For several mornings now, black crows
have out-shouted magpies and swifts.
Their brief electric squawks jump gaps
in the infrastructure – like us stepping over
old access points for cabling and pipes,
boiled concrete obtrusions in our street.
We don’t know much more about fields
where acres of late-season sweetcorn dry,
but the bus drops us here, beside blocks
with tiled roofs and wooden attic windows.
The gateway opens out onto walks
that lead, with some guidance, to a palace.
Trees have been brought here like us:
transplanted into an arboretum.
Image: Marina Shiderova; text: Tom Phillips Bulgarian translation by Bozhil Hristov
Мястото на враните
Вече няколко сутрини черни врани
надвикват свраки и бързолети.
Кратките им електрически викове преминават
през дупките в инфраструктурата – както ние
прескачаме стари шахти за тръби и кабели,
надигнали се бетонни препятствия на улицата ни.
Не знаем много и за полята,
където ниви с късна царевица съхнат,
но автобусът ни оставя там пред блокове
с керемидени покриви и дървени прозорци на тавана.
От портата тръгват алеи,
които водят, с известни напътствия, към дворец.
Тук са донесени дървета като нас:
пресадени в ботанически разсадник.
надвикват свраки и бързолети.
Кратките им електрически викове преминават
през дупките в инфраструктурата – както ние
прескачаме стари шахти за тръби и кабели,
надигнали се бетонни препятствия на улицата ни.
Не знаем много и за полята,
където ниви с късна царевица съхнат,
но автобусът ни оставя там пред блокове
с керемидени покриви и дървени прозорци на тавана.
От портата тръгват алеи,
които водят, с известни напътствия, към дворец.
Тук са донесени дървета като нас:
пресадени в ботанически разсадник.
Image: Marina Shiderova; text: Tom Phillips Bulgarian translation by Bozhil Hristov
