Sunday, 23 September 2018

Територия на врани/Crow territory


                                                  For several mornings now, black crows
                                                  have out-shouted magpies and swifts.
                                                  Their brief electric squawks jump gaps
                                                  in the infrastructure – like us stepping over
                                                  old access points for cabling and pipes,
                                                  boiled concrete obtrusions in our street.

                                                  We don’t know much more about fields
                                                  where acres of late-season sweetcorn dry, 
                                                  but the bus drops us here, beside blocks
                                                  with tiled roofs and wooden attic windows.
                                                  The gateway opens out onto walks
                                                  that lead, with some guidance, to a palace.

                                                 Trees have been brought here like us:
                                                 transplanted into an arboretum.

                                                 Мястото на враните

                                                 Вече няколко сутрини черни врани
                                                 надвикват свраки и бързолети.
                                                 Кратките им електрически викове преминават
                                                 през дупките в инфраструктурата – както ние
                                                 прескачаме стари шахти за тръби и кабели,
                                                 надигнали се бетонни препятствия на улицата ни.

                                                Не знаем много и за полята,
                                                където ниви с късна царевица съхнат,
                                                но автобусът ни оставя там пред блокове
                                                с керемидени покриви и дървени прозорци на тавана.
                                                От портата тръгват алеи,
                                                които водят, с известни напътствия, към дворец.

                                                Тук са донесени дървета като нас:
                                                пресадени в ботанически разсадник.


Image: Marina Shiderova; text: Tom Phillips Bulgarian translation by Bozhil Hristov



No comments:

Post a Comment